Падаш, ставаш... все със него,
прогонваш чувството на самота.
Лекуваш нараненото му его...
прекършено от нея - любовта.
Залезът превръщаш в изгрев,
спокойно да е в мъжката душа.
В тъжна есен му намираш покрив...
пазиш го в сърцето от дъжда.
Изтръгваш от душата всяка болка,
събираш в шепите отронени сълзи.
Забравяш себе си... и колко много,
всъщност, почва теб да те боли. ...