Самотница
Падаш, ставаш... все със него,
прогонваш чувството на самота.
Лекуваш нараненото му его...
прекършено от нея - любовта.
Залезът превръщаш в изгрев,
спокойно да е в мъжката душа.
В тъжна есен му намираш покрив...
пазиш го в сърцето от дъжда.
Изтръгваш от душата всяка болка,
събираш в шепите отронени сълзи.
Забравяш себе си... и колко много,
всъщност, почва теб да те боли.
Пироните изтръгваш ден по ден,
забивани от тези... преди теб,
целуваш погледът му победен
и рисуваш го в щастлив куплет.
После раните му заздравяват,
а "любимата жена",
вече почна да го дразни.
Тя отново е сама.
© Ина All rights reserved.
.Хареса ми.Поздрав!!!
много ми хареса 