Самотница

Nov 4, 2009, 2:02 AM

Poetry

456 0 2

Падаш, ставаш... все със него,
прогонваш чувството на самота.
Лекуваш нараненото му его...
прекършено от нея - любовта.

Залезът превръщаш в изгрев,
спокойно да е в мъжката душа.
В тъжна есен му намираш покрив...
пазиш го в сърцето от дъжда.

Изтръгваш от душата всяка болка,
събираш в шепите отронени сълзи.
Забравяш себе си... и колко много,
всъщност, почва теб да те боли.

Пироните изтръгваш ден по ден,
забивани от тези... преди теб,
целуваш погледът му победен
и рисуваш го в щастлив куплет.

После раните му заздравяват,

а "любимата жена",

вече почна да го дразни.

Тя отново е сама.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mytag (Димитър Стоянов)

2009-11-10T22:16:33+02:00

Винаги търси гласът който ти казва "върви" но гледай да е този който ти казва да е напред .Хареса ми.Поздрав!!!
soul1199 (Цвети Добрева)

2009-11-04T16:36:37+02:00

ох,то4но така се 4увствам много ми хареса