3 oct 2011, 0:14

Самотните звезди 

  Poesía
426 0 0

Колко и да е прозаично ежедневието днес,

все се случва нещо да предизвика интерес,

все се чува нещо, накоя лъжа,

и се казват много долни клевети, слова

за известните любимци, за добрите им сърца,

които владеят мнението на света,

все се намира нещо за живота им, за тях

и по вестниците пишат със лекота и със размах,

все слушаме за тях, за техните деца

а после ги наричаме „голямата звезда”

не се замисляме за миг, че те не са такива,

не са винаги със мисълта дали шапката не им отива,

не са вечно със грима и със изтупаната дреха,

и те имат болки и на тях нужна е утеха,

и все публичните унижения слушаме и наблюдаваме,

а лошото понякога е, че не доумяваме,

как разбиваме сърцата на хората във друг свят,

хората от кориците, звездите в лъскав цвят

и продължаваме да вярваме на долните лъжи

без да усещаме, че някой го боли,

някой унижен, изхвърлен като боклук,

заменен със някой нов, избран нарочно и напук

но новият не доумява, че като предишните звезди,

които наскоро гледахме по телевизията, в модните среди,

ще бъде сам, намразен от поколения,

сам, със своето богатство и със всичките си унижения.

© Мартина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??