3.10.2011 г., 0:14

Самотните звезди

556 0 0

Колко и да е прозаично ежедневието днес,

все се случва нещо да предизвика интерес,

все се чува нещо, накоя лъжа,

и се казват много долни клевети, слова

за известните любимци, за добрите им сърца,

които владеят мнението на света,

все се намира нещо за живота им, за тях

и по вестниците пишат със лекота и със размах,

все слушаме за тях, за техните деца

а после ги наричаме „голямата звезда”

не се замисляме за миг, че те не са такива,

не са винаги със мисълта дали шапката не им отива,

не са вечно със грима и със изтупаната дреха,

и те имат болки и на тях нужна е утеха,

и все публичните унижения слушаме и наблюдаваме,

а лошото понякога е, че не доумяваме,

как разбиваме сърцата на хората във друг свят,

хората от кориците, звездите в лъскав цвят

и продължаваме да вярваме на долните лъжи

без да усещаме, че някой го боли,

някой унижен, изхвърлен като боклук,

заменен със някой нов, избран нарочно и напук

но новият не доумява, че като предишните звезди,

които наскоро гледахме по телевизията, в модните среди,

ще бъде сам, намразен от поколения,

сам, със своето богатство и със всичките си унижения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...