Самотният мъж
Стоеше в непрогледния мрак,
загледан в две малки светулки.
С чаша пълна с коняк,
а зад нея две празни бутилки.
Отдавна жена му замина
и всичко си беше събрала...
Угасена семейна камина.
А той наля си в мръсната чаша и водка,
стисна юмрук и очи.
После погледна към гладната котка
и с ярост извика: "Мълчи!"
А тя, котката останала единствен знак,
че някога имал семейство, дете.
Превърнала се бе в негов враг,
изгонена от студеното, тясно сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Естрея Ангел Todos los derechos reservados
