Самотният мъж
Стоеше в непрогледния мрак,
загледан в две малки светулки.
С чаша пълна с коняк,
а зад нея две празни бутилки.
Отдавна жена му замина
и всичко си беше събрала...
Угасена семейна камина.
А той наля си в мръсната чаша и водка,
стисна юмрук и очи.
После погледна към гладната котка
и с ярост извика: "Мълчи!"
А тя, котката останала единствен знак,
че някога имал семейство, дете.
Превърнала се бе в негов враг,
изгонена от студеното, тясно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Естрея Ангел Всички права запазени
