estrellaangel (Естрея Ангел)
22 986
13.04.2013 г., 11:34 ч.

Самотният мъж 

  Поезия » Любовна
895 0 9

Стоеше в непрогледния мрак,

загледан в две малки светулки.

С чаша пълна с коняк,

а зад нея две празни бутилки.

 

Отдавна жена му замина

и всичко си беше събрала...

Угасена семейна камина.

 

А той наля си в мръсната чаша и водка,

стисна юмрук и очи.

После погледна към гладната котка

и с ярост извика: "Мълчи!"

 

А тя, котката останала единствен знак,

че някога имал семейство, дете.

Превърнала се бе в негов враг,

изгонена от студеното, тясно сърце.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??