Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
28 nov 2020, 9:16  

Самотно 

  Poesía » Otra
371 5 16

В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.

Далеч от тълпата и смога,
чертаe си карта – с лъчи.
Говори си нощем, тя с Бога,
а денем – мълчи ли, мълчи.

Тя храни три гълъба, бели,
с трошици, на тънък перваз.
Преглътнала болки, раздели,
на котката често на глас,

понякога стих рецитира
и приказка тихо реди.
Светът я остави на мира.
Тя – луда, сега и преди.

Понякога просяче, босо,
усмихва в душата дъга,
излива тя, в стих нескопосан –
лъчистата своя тъга.

А дойде ли ден, да прелитне,
душата, небесния праг,
бял гълъб, с очи любопитни,
в мансардата връща я пак.


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета! Лудостта ни спасява... И невидимата котка.
  • След дадена възраст и преживелици знаеш, че тази лудост е спасението... ❣️
  • " Далеч от тълпата и смога,
    чертаe си карта – с лъчи.
    Говори си нощем, тя с Бога,
    а денем – мълчи ли, мълчи. " - Ех.. Прекрасно е!
  • Наде, тази самота е красива... Заради облаците, снощи луната имаше няколко цветни ореола и приличаше на око на звяр, на укротен звяр. Асоциирах гледката с "лъчистата своя тъга".
  • Приказна мансарда...
  • Благодаря ви!
  • Харесва ми!
    Кратък разказ в един кадър!
  • Моята лирическа - самотата. Такава я видях, такава я описах. Всеки от нас носи в душата си звезди и стихове, които чете, дори на невидимата си котка, в една мансарда, побираща всичко, което ни е нужно.
  • Котките разбират всичко, най-вече емоцията в стихове. Поздрави за теб и пухкавата публика.
  • Мансардата - територия за поезия и философия..
    Хареса ми!
  • Нежно!
  • Много нежно(богата душа имаш) Много любов раздаваш, пожелавам от сърце чрез Бог, мир и радост и ти да имаш и получаваш. Следващото ти стихотворение да е ЗАЕДНО! Поздрави
  • Само Тя си знае...
    Много е хубаво!
  • Много е хубво!
  • Ех, че хубаво!
  • Песенно-тъжно, нежно-самотно,
    с плашеща крехкост на сън.
    Приливно-светъл дъх доживотен
    в стих, разпилян като звън.

    Така почувствах стихотворението ти, Наде!💕 Събуди творческа емоция в мен, за което ти благодаря!🌹🦋😃
Propuestas
: ??:??