Самотно
В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога,
чертаe си карта – с лъчи.
Говори си нощем, тя с Бога,
а денем – мълчи ли, мълчи.
Тя храни три гълъба, бели,
с трошици, на тънък перваз.
Преглътнала болки, раздели,
на котката често на глас,
понякога стих рецитира
и приказка тихо реди.
Светът я остави на мира.
Тя – луда, сега и преди.
Понякога просяче, босо,
усмихва в душата дъга,
излива тя, в стих нескопосан –
лъчистата своя тъга.
А дойде ли ден, да прелитне,
душата, небесния праг,
бял гълъб, с очи любопитни,
в мансардата връща я пак.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви, момичета! Лудостта ни спасява... И невидимата котка.
-
След дадена възраст и преживелици знаеш, че тази лудост е спасението... ❣️
-
" Далеч от тълпата и смога,
чертаe си карта – с лъчи.
Говори си нощем, тя с Бога,
а денем – мълчи ли, мълчи. " - Ех.. Прекрасно е! -
Приказна мансарда...
-
Благодаря ви!
-
Харесва ми!
Кратък разказ в един кадър! -
Моята лирическа - самотата. Такава я видях, такава я описах. Всеки от нас носи в душата си звезди и стихове, които чете, дори на невидимата си котка, в една мансарда, побираща всичко, което ни е нужно.
-
Котките разбират всичко, най-вече емоцията в стихове. Поздрави за теб и пухкавата публика.
-
Мансардата - територия за поезия и философия..
Хареса ми! -
Нежно!
-
Много нежно(богата душа имаш) Много любов раздаваш, пожелавам от сърце чрез Бог, мир и радост и ти да имаш и получаваш. Следващото ти стихотворение да е ЗАЕДНО! Поздрави
-
Само Тя си знае...
Много е хубаво! -
Много е хубво!
-
Ех, че хубаво!
-
Песенно-тъжно, нежно-самотно,
с плашеща крехкост на сън.
Приливно-светъл дъх доживотен
в стих, разпилян като звън.
Така почувствах стихотворението ти, Наде!💕 Събуди творческа емоция в мен, за което ти благодаря!🌹🦋😃
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
