Nov 28, 2020, 9:16 AM  

Самотно 

  Poetry » Other
473 5 15
В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога,
чертаe си карта – с лъчи.
Говори си нощем, тя с Бога,
а денем – мълчи ли, мълчи.
Тя храни три гълъба, бели,
с трошици, на тънък перваз.
Преглътнала болки, раздели,
на котката често на глас, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??