В мансардата тиха и скромна,
през малко прозорче брои,
звезди – имената им помни,
измисля им нови дори.
Далеч от тълпата и смога,
чертаe си карта – с лъчи.
Говори си нощем, тя с Бога,
а денем – мълчи ли, мълчи.
Тя храни три гълъба, бели,
с трошици, на тънък перваз.
Преглътнала болки, раздели,
на котката често на глас, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up