Самотно...
И падат капки дъжд като жълтици,
за тях мечтае сухата земя
на облаците дъщери са,
избягали да търсят
покоя те на пепелта...
И капят кървави сълзици,
попиват те в черната земя,
оставяйки за миг следа
в сухата напукана земя...
А вехне нейде там, в безкрая,
един живот, мечтаейки самотно цвете
за малка капчица живот...
П.С. Вдъхновено от фотографията Самотно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
