27 jun 2008, 10:44

Самотно...

Poesía

1K 0 2

И падат капки дъжд като жълтици,
за тях мечтае сухата земя
на облаците дъщери са,
избягали да търсят
покоя те на пепелта...

И капят кървави сълзици,

попиват те в черната земя,

оставяйки за миг следа

в сухата напукана земя...

А вехне нейде там, в безкрая,

един живот, мечтаейки самотно цвете

за малка капчица живот...

П.С. Вдъхновено от фотографията Самотно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natalia (Наталия Божилова)

поздрав

2008-06-27T21:43:17+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

трогна ме...
прекрасен стих...!
с обич, Валя.

2008-06-27T11:00:35+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0