Самотно...
И падат капки дъжд като жълтици,
за тях мечтае сухата земя
на облаците дъщери са,
избягали да търсят
покоя те на пепелта...
И капят кървави сълзици,
попиват те в черната земя,
оставяйки за миг следа
в сухата напукана земя...
А вехне нейде там, в безкрая,
един живот, мечтаейки самотно цвете
за малка капчица живот...
П.С. Вдъхновено от фотографията Самотно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
