28 dic 2010, 14:08

Самотното дете

  Poesía » Otra
635 0 3

Детето в самотата си е старец.

Космати сенки плашат го във мрака.

Една невидима врата отваря се -

зад нея болка и тъга го чакат.

 

Самотното дете е малък кораб,

загубил в буря вярната посока,

с разкъсани платна и мачти голи,

отчаян от безпътица жестока.

 

Невинно е детето.То се чуди

света на възрастните как е разгневило,

че в самота жестока е прокудено

и никому не е потребно, мило...

 

Самотното дете е осланено,

безпомощно се свива и трепери...

Прегърнете ли го  - ще е спасено

и в любовта закрила ще намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...