28 dic 2010, 14:08

Самотното дете

  Poesía » Otra
639 0 3

Детето в самотата си е старец.

Космати сенки плашат го във мрака.

Една невидима врата отваря се -

зад нея болка и тъга го чакат.

 

Самотното дете е малък кораб,

загубил в буря вярната посока,

с разкъсани платна и мачти голи,

отчаян от безпътица жестока.

 

Невинно е детето.То се чуди

света на възрастните как е разгневило,

че в самота жестока е прокудено

и никому не е потребно, мило...

 

Самотното дете е осланено,

безпомощно се свива и трепери...

Прегърнете ли го  - ще е спасено

и в любовта закрила ще намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...