28 dic 2010, 14:08

Самотното дете

  Poesía » Otra
634 0 3

Детето в самотата си е старец.

Космати сенки плашат го във мрака.

Една невидима врата отваря се -

зад нея болка и тъга го чакат.

 

Самотното дете е малък кораб,

загубил в буря вярната посока,

с разкъсани платна и мачти голи,

отчаян от безпътица жестока.

 

Невинно е детето.То се чуди

света на възрастните как е разгневило,

че в самота жестока е прокудено

и никому не е потребно, мило...

 

Самотното дете е осланено,

безпомощно се свива и трепери...

Прегърнете ли го  - ще е спасено

и в любовта закрила ще намери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...