28 дек. 2010 г., 14:08

Самотното дете

638 0 3

Детето в самотата си е старец.

Космати сенки плашат го във мрака.

Една невидима врата отваря се -

зад нея болка и тъга го чакат.

 

Самотното дете е малък кораб,

загубил в буря вярната посока,

с разкъсани платна и мачти голи,

отчаян от безпътица жестока.

 

Невинно е детето.То се чуди

света на възрастните как е разгневило,

че в самота жестока е прокудено

и никому не е потребно, мило...

 

Самотното дете е осланено,

безпомощно се свива и трепери...

Прегърнете ли го  - ще е спасено

и в любовта закрила ще намери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...