28.12.2010 г., 14:08 ч.

Самотното дете 

  Поезия » Друга
481 0 3

Детето в самотата си е старец.

Космати сенки плашат го във мрака.

Една невидима врата отваря се -

зад нея болка и тъга го чакат.

 

Самотното дете е малък кораб,

загубил в буря вярната посока,

с разкъсани платна и мачти голи,

отчаян от безпътица жестока.

 

Невинно е детето.То се чуди

света на възрастните как е разгневило,

че в самота жестока е прокудено

и никому не е потребно, мило...

 

Самотното дете е осланено,

безпомощно се свива и трепери...

Прегърнете ли го  - ще е спасено

и в любовта закрила ще намери.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??