Самотното дете
Детето в самотата си е старец.
Космати сенки плашат го във мрака.
Една невидима врата отваря се -
зад нея болка и тъга го чакат.
Самотното дете е малък кораб,
загубил в буря вярната посока,
с разкъсани платна и мачти голи,
отчаян от безпътица жестока.
Невинно е детето.То се чуди
света на възрастните как е разгневило,
че в самота жестока е прокудено
и никому не е потребно, мило...
Самотното дете е осланено,
безпомощно се свива и трепери...
Прегърнете ли го - ще е спасено
и в любовта закрила ще намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
