Събота е. Улиците пусти.
Сам вървя по план и по задачи.
Светофар не иска да ме пусне.
Чакат още двама минувачи.

Кой работи в събота ли? Ние.
Светофарът с още двама, трима.
Зад пердета, отдихът се крие.
Уикенда за другите го има.

А небето, сякаш е сънливо.
Гарвани се хилят, че работя.
Раница, гърбицата ми скрива.
Дисциплина, само за роботи.

Светофарът, маха със зелено.
Няма уикенд този еднокрачко.
Всекидневно цветовете сменя.
Изпълнява своята задача.

На лицето ми цъфти усмивка.
По-полезен няма как да съм.
С отговорности, човек привиква,
даже да му липсва хубав сън.