1 ago 2017, 7:50

Саркастичен кавалер

835 3 7

Саркастичен кавалер

Много хора, много чудо,

а тоалетните са две.

Всеки тропа, блъска лудо

на вратите като някакво дете.

Стоя и аз, учуден гледам,

от мъжката жени излизат.

Стоя и с поглед следвам

жени отново влизат.

Не издържам вече, питам,

каква е тази окупация,

отдавна Хитлер си замина?

Момче, отвръща, някаква си грация,

с какви въпроси ни зарина?

А ти нямаш ли си тоалетна,

като Хитлер в мъжката нахлуваш?

Момче, само да ти вметна,

не си жена, панталон обуваш.

Е, добре де, казвам, аз нямам ли мехур?

Тоалетните са разделени.

Говориш, казва, като трубадур,

а ние вече с гащи сме свалени.

Да сваля и моите тогава?

Недей, за тоалетна сме дошли!

Каквото трябва, то си става,

но в мъжката да вляза позволи.

Е, добре де, викам, давай,

твой е целия кенеф.

Само бързо гащите оправяй,

от нужда тук си, не за кеф.

Усмивка мацето разтегна

и казва, ти си кавалер.

Бързо гащите ще стегна,

дори нямаш си хабер.

И в живота тъй се получава,

кавалер си даже пред кенефа.

Но винаги жената заслужава

да ѝ направиш кефа!

 

31.07.2017 г.     Велин

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Марги, но беше веселко. Поздравче и на теб.
    Така е, Васе, забързано е. Поздрави и на теб.
    Благодаря ти, Вили! Ама ги скъсах от сарказъм и майтап. Ами Вили, жените винаги са по-важни.
  • Съсипа ме.
    Лудница ахахааха.
    Браво. Кавалера си е кавалер.
    Поздрави.
  • И това е част от живота. Всеки бърза, не доглежда! Поздрави!
  • Ама че преживяване си имал! Поздравче!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...