Много хора, много чудо,
а тоалетните са две.
Всеки тропа, блъска лудо
на вратите като някакво дете.
Стоя и аз, учуден гледам,
от мъжката жени излизат.
Стоя и с поглед следвам
жени отново влизат.
Не издържам вече, питам,
каква е тази окупация,
отдавна Хитлер си замина?
Момче, отвръща, някаква си грация,
с какви въпроси ни зарина?
А ти нямаш ли си тоалетна,
като Хитлер в мъжката нахлуваш?
Момче, само да ти вметна,
не си жена, панталон обуваш.
Е, добре де, казвам, аз нямам ли мехур?
Тоалетните са разделени.
Говориш, казва, като трубадур,
а ние вече с гащи сме свалени.
Да сваля и моите тогава?
Недей, за тоалетна сме дошли!
Каквото трябва, то си става,
но в мъжката да вляза позволи.
Е, добре де, викам, давай,
твой е целия кенеф.
Само бързо гащите оправяй,
от нужда тук си, не за кеф.
Усмивка мацето разтегна
и казва, ти си кавалер.
Бързо гащите ще стегна,
дори нямаш си хабер.
И в живота тъй се получава,
кавалер си даже пред кенефа.
Но винаги жената заслужава
да ѝ направиш кефа!
31.07.2017 г. Велин
© Велин Todos los derechos reservados