23 feb 2013, 13:21

Сатаната :)

1.3K 1 1

Звъни се на вратата -
отвън е Сатаната.
Кани ми се още вънка
да разреже шията ми тънка.
Искам да се скрия,
но как да я убия?
Не мога да я спра,
явно ще умра.
Напира тя да влиза,
късметът не излиза,
няма изход, какво до крия? -
По-добре да се самоубия.
Качвам се на чекмеджето,
завързвам си въжето,
вратата се отваря
и тя ми проговаря.
С очи, светещи като вулкани,
ми сипе клетви и закани.
Казва ми, че тук с мен ще свърши,
като клечка ще ме скърши,
но спъва се в дивана
и седи като заклана.
Викам си, какво ù става,
тя не е такава.
Стана още по-свирепа,
побягна, спъна се и се утрепа.
Какво стана не разбрах,
май Сатаната изиграх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...