Звъни се на вратата -
отвън е Сатаната.
Кани ми се още вънка
да разреже шията ми тънка.
Искам да се скрия,
но как да я убия?
Не мога да я спра,
явно ще умра.
Напира тя да влиза,
късметът не излиза,
няма изход, какво до крия? -
По-добре да се самоубия.
Качвам се на чекмеджето,
завързвам си въжето,
вратата се отваря
и тя ми проговаря.
С очи, светещи като вулкани,
ми сипе клетви и закани.
Казва ми, че тук с мен ще свърши,
като клечка ще ме скърши,
но спъва се в дивана
и седи като заклана.
Викам си, какво ù става,
тя не е такава.
Стана още по-свирепа,
побягна, спъна се и се утрепа.
Какво стана не разбрах,
май Сатаната изиграх!