13 mar 2006, 12:21

Сбогом 

  Poesía
1407 0 6
Сбогом

Мразя те! Това го казах вече...
Прекрасно знаеш колко ме боли.
Защо, за Бога, толкова далече,
а всъщност адски близо си ми ти?

Усещам полъха на твоя вятър,
изричащ тихо твоето клише,
опитва се да ме накара да повярвам,
че продължаваш да си моето момче.

И сянката ти тъжна виждам още,
невинно хвърлена по моите сълзи,
и няма я дори луната нощем,
и тя не може да живее без звезди.

Но вятъра омаен аз не слушам,
на сатаната предан е слуга,
защото си далеч, а аз се сгушвам,
в изстиващата вече самота...

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих!!!
  • По шестобалната система-10!Много е красиво!
  • Много хубаво ! Много !
  • Много добре.Браво!
  • Благодаря,Вени!Това е може би най-изстраданото ми стихотворение и имах нужда някой да го оцени...А специално на теб ти се възхищавам искрено!
  • Отново браво, Влади! Не знам кой ти е писал 5.Стихът ти е много искрен. А ти самата имаш страхотно чувство за рима и за ритъм! Продължавай все така! От мен 6 - с голямо удоволствие!
Propuestas
: ??:??