Сбогом
Сбогом
Мразя те! Това го казах вече...
Прекрасно знаеш колко ме боли.
Защо, за Бога, толкова далече,
а всъщност адски близо си ми ти?
Усещам полъха на твоя вятър,
изричащ тихо твоето клише,
опитва се да ме накара да повярвам,
че продължаваш да си моето момче.
И сянката ти тъжна виждам още,
невинно хвърлена по моите сълзи,
и няма я дори луната нощем,
и тя не може да живее без звезди.
Но вятъра омаен аз не слушам,
на сатаната предан е слуга,
защото си далеч, а аз се сгушвам,
в изстиващата вече самота...
Мразя те! Това го казах вече...
Прекрасно знаеш колко ме боли.
Защо, за Бога, толкова далече,
а всъщност адски близо си ми ти?
Усещам полъха на твоя вятър,
изричащ тихо твоето клише,
опитва се да ме накара да повярвам,
че продължаваш да си моето момче.
И сянката ти тъжна виждам още,
невинно хвърлена по моите сълзи,
и няма я дори луната нощем,
и тя не може да живее без звезди.
Но вятъра омаен аз не слушам,
на сатаната предан е слуга,
защото си далеч, а аз се сгушвам,
в изстиващата вече самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены
