Mar 13, 2006, 12:21 PM

Сбогом

  Poetry
1.7K 0 6
Сбогом

Мразя те! Това го казах вече...
Прекрасно знаеш колко ме боли.
Защо, за Бога, толкова далече,
а всъщност адски близо си ми ти?

Усещам полъха на твоя вятър,
изричащ тихо твоето клише,
опитва се да ме накара да повярвам,
че продължаваш да си моето момче.

И сянката ти тъжна виждам още,
невинно хвърлена по моите сълзи,
и няма я дори луната нощем,
и тя не може да живее без звезди.

Но вятъра омаен аз не слушам,
на сатаната предан е слуга,
защото си далеч, а аз се сгушвам,
в изстиващата вече самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...