21 nov 2006, 17:44

Сбогом

  Poesía
946 0 3


Как срещам те за миг

В сънищата си само,

Как гледам  те в лице

В мислите си пусти

И милвам те с ръце

В мечтите си тъжни


Как не мога да върна времето назад:

Бих започнала отначало

Бих била по-добра,

Бих поправила грешките предишни

И заменила погледите глупави

С думите красиви: ”Обичам те!”


Замина си ти

И остави нас безсилни

Пред тъгата

Пред времето

Пред самите нас

Пред Бог

Пред думите, и останаха само сълзи,

Вместо усмивки,

Тъга вместо радост,

И отчаяние вместо надежда!


Как се случи всичко с теб –

Неусетно, неумолимо

И просто си замина,

Без дори да кажеш: „Сбогом!”

Прости грешките ми, ангел мой!

Прости държанието ми,

Прощавай и довиждане!


Ще се видим, може би,

Лице в лице

На някой друг свят,

Където ти ще си светъл ангел,

А аз – просто ще те Благославям....


Ти си светлият лъч, греещ сутрин

И тъмният месец вечер.

Съжалявам за всичко,

Но просто се случи,

Прости ми, защото

Обичам те, знаеш го.

В живота си на Земята

Не осъзнахме нашата цел

И не си казахме думи многобройни,

ПРОЩАВАЙ!


Всеки ден питам Бог –

Защо, защо, защо?

Защо светът без Теб

Сякаш изглежда пуст,

Защо животът без теб

Е толкова непоносим?

Защо отиде си ти,

Защо точно сега?

Защо точно на нас

Случи се това –

Не знам.


Съжалявам, че не казах

Толкова неща

И не направих

Толкова неща

Късно е сега да ти ги кажа,

Късно е сега да ти покажа,

Но аз ще го направя, да,

Защото знам, че може би ти

В този миг ме виждаш

И разбираш всичко това,

Та дори по-добре, отколкото

Когато ходеше по земята


Бъди щастлив там, където си сега,

Забравил всяка мъка и тъга,

И непосилният труд по жегата и студа,

И непоносимата отрова на бремето да си жив!


Бъди щастлив, радвай се с ангелите,

Бъди щастлив, пей сега Нова песен

Как животът преобръща се внезапно,

Как един ден си в ада,

А на следващият – радваш се с ангелите,

Как, въпреки тъгата,

Винаги има надежда

И въпреки трудностите

Винаги се показва пътя,

Предначертан, но не от нас


Сбогом, и до виждане!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявай!!! Разбирам те какво чувстваш! Аз преживях същото съвсем скоро Поклон!
  • Благодаря за коментара,Кити, но стихотворението не е посветено на този вид раздели и не е любовно. Отнася се за много близък човек, който изгубих.
  • Тъжно е, но сме безсилни пред това,
    а болката си остава, не преминава ...

    Поздрав за откровението.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...