Как срещам те за миг

В сънищата си само,

Как гледам  те в лице

В мислите си пусти

И милвам те с ръце

В мечтите си тъжни

Как не мога да върна времето назад:

Бих започнала отначало

Бих била по-добра,

Бих поправила грешките предишни

И заменила погледите глупави

С думите красиви: ”Обичам те!”

Замина си ти

И остави нас безсилни

Пред тъгата

Пред времето

Пред самите нас

Пред Бог

Пред думите, и останаха само сълзи,

Вместо усмивки,

Тъга вместо радост,

И отчаяние вместо надежда!

Как се случи всичко с теб –

Неусетно, неумолимо

И просто си замина,

Без дори да кажеш: „Сбогом!”

Прости грешките ми, ангел мой!

Прости държанието ми,

Прощавай и довиждане!

Ще се видим, може би,

Лице в лице

На някой друг свят,

Където ти ще си светъл ангел,

А аз – просто ще те Благославям....

Ти си светлият лъч, греещ сутрин

И тъмният месец вечер.

Съжалявам за всичко,

Но просто се случи,

Прости ми, защото

Обичам те, знаеш го.

В живота си на Земята

Не осъзнахме нашата цел

И не си казахме думи многобройни,

ПРОЩАВАЙ!

Всеки ден питам Бог –

Защо, защо, защо?

Защо светът без Теб

Сякаш изглежда пуст,

Защо животът без теб

Е толкова непоносим?

Защо отиде си ти,

Защо точно сега?

Защо точно на нас

Случи се това –

Не знам.

Съжалявам, че не казах

Толкова неща

И не направих

Толкова неща

Късно е сега да ти ги кажа,

Късно е сега да ти покажа,

Но аз ще го направя, да,

Защото знам, че може би ти

В този миг ме виждаш

И разбираш всичко това,

Та дори по-добре, отколкото

Когато ходеше по земята

Бъди щастлив там, където си сега,

Забравил всяка мъка и тъга,

И непосилният труд по жегата и студа,

И непоносимата отрова на бремето да си жив!

Бъди щастлив, радвай се с ангелите,

Бъди щастлив, пей сега Нова песен

Как животът преобръща се внезапно,

Как един ден си в ада,

А на следващият – радваш се с ангелите,

Как, въпреки тъгата,

Винаги има надежда

И въпреки трудностите

Винаги се показва пътя,

Предначертан, но не от нас

Сбогом, и до виждане!