15 jul 2007, 14:39

Сбогом!

  Poesía
1K 0 17
Без вина съм виновна. Грешна - без грях.
Да разперя криле до днес не посмях.
Гаснех в сивата сянка на твоите дни
и делях те по милост с много други жени.
Куп молитви изплаках, куп надежди разбих.
С тежък възел са свързани двете наши съдби.
Омагьосани с нежност, омраза и страх,
любовта ни орисана и със плач и със смях.
И дали да разрежа този възел не знам.
Все се лутам с надежда и моля със срам.
И до смърт се боя да разперя криле,
да потърся забрава в някой пристан зелен.
Без надежди съм сляпа. Вехна без смях.
Уморих се да чакам. Младостта разпилях.
Сбогом, моя любов! Аз отлитам сама,
за да бъда свободна и силна жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...