15 jul 2007, 14:39

Сбогом!

  Poesía
1K 0 17
Без вина съм виновна. Грешна - без грях.
Да разперя криле до днес не посмях.
Гаснех в сивата сянка на твоите дни
и делях те по милост с много други жени.
Куп молитви изплаках, куп надежди разбих.
С тежък възел са свързани двете наши съдби.
Омагьосани с нежност, омраза и страх,
любовта ни орисана и със плач и със смях.
И дали да разрежа този възел не знам.
Все се лутам с надежда и моля със срам.
И до смърт се боя да разперя криле,
да потърся забрава в някой пристан зелен.
Без надежди съм сляпа. Вехна без смях.
Уморих се да чакам. Младостта разпилях.
Сбогом, моя любов! Аз отлитам сама,
за да бъда свободна и силна жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...