Сбогом!
Да разперя криле до днес не посмях.
Гаснех в сивата сянка на твоите дни
и делях те по милост с много други жени.
Куп молитви изплаках, куп надежди разбих.
С тежък възел са свързани двете наши съдби.
Омагьосани с нежност, омраза и страх,
любовта ни орисана и със плач и със смях.
И дали да разрежа този възел не знам.
Все се лутам с надежда и моля със срам.
И до смърт се боя да разперя криле,
да потърся забрава в някой пристан зелен.
Без надежди съм сляпа. Вехна без смях.
Уморих се да чакам. Младостта разпилях.
Сбогом, моя любов! Аз отлитам сама,
за да бъда свободна и силна жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados