15 июл. 2007 г., 14:39

Сбогом!

1K 0 17
Без вина съм виновна. Грешна - без грях.
Да разперя криле до днес не посмях.
Гаснех в сивата сянка на твоите дни
и делях те по милост с много други жени.
Куп молитви изплаках, куп надежди разбих.
С тежък възел са свързани двете наши съдби.
Омагьосани с нежност, омраза и страх,
любовта ни орисана и със плач и със смях.
И дали да разрежа този възел не знам.
Все се лутам с надежда и моля със срам.
И до смърт се боя да разперя криле,
да потърся забрава в някой пристан зелен.
Без надежди съм сляпа. Вехна без смях.
Уморих се да чакам. Младостта разпилях.
Сбогом, моя любов! Аз отлитам сама,
за да бъда свободна и силна жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....