11 sept 2007, 15:36

сбогом

  Poesía
891 0 4
С мечтите си аз вчера се сбогувах
но ти, любов бе мечтата най голяма
надявам се до теб да стигне моя зов
дори в живота скапан мене да ме няма.
Не ме обичай-всичко пропилях
надежда няма в мене е вината
обичах силно, да обичаш не е грях,
а може би виновна бе съдбата.
Сърцето мое спомена ще пази
и твоят светъл образ знай ,любов
дори да го разкъсваха с омразя
то оцеля и с теб ще е до гроб.
В живота скапан ти ,любов сама си
и тежко е, но тъй е по добре
не ме ревнувай всичко ти за мен си
сама да съм е даже по добре.
Мечти градих, илюзии целувах
затуй прощавам се със теб любов
по своя път тръгни и обич ще намериш
от мен далече ще си в тоз живот.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Умно,умно....най сетне "Също" ха ,ХА....Само
    Стиховете са уникални,автора е твореца - а не Редактора!!!
  • Стиха ти е хубав, както и другите, но без препинателни не става. Редактора в този сайт, е да публикува, и ако има изпусната по невнимание, а не от незнание грешка, да я поправи. Не да редактира цялостно всяко едно произведение. По добре се научи на елементарните граматически правила и тогава пускай едно произведение за публикация. Ако не искаш, естественно, да ти се смеят! В противен случай, ще си изгубиш не само коментиралите те, но и читателите!
    С най-добри чувства!
    Поздрав!
  • Поне има точки Поздрави за стиха
  • това също оставям без редакция

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...