1 ene 2008, 1:58

Сбогом казвам... & В навечерието..

  Poesía » Otra
1K 0 8

 Сбогом казвам...

 

 

 

Сбогом казвам и ето - 

връщам ти всичко, което
съм взела или си ми дал.
Забрави какво си обещал,
забрави и мен, и нас,
и себе си, ако трябва в този час.
Забрави, че те обичам,
забрави, защото аз не ще отричам,
забрави, остави и мене да забравя,
как бях готова всичко да направя.
Нека за теб не съществува вече
онова дребно и наивно човече,
което обича те, но е нищожно,
понеже знае - да го обичаш е невъзможно.

 

 

 

В навечерието...

 

 

 

В навечерието на новата година
искам да избягам, да замина
надалеч оттук, от теб, от мен,
от стария към новия ден,
да се отърва от всичко, което
с теб ме свързва, от сърцето,
биещо за теб, от живота,
водещ ме към теб, от нещата,
напомнящи за теб, желая
теб и твоя свят да забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Чикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....