1.01.2008 г., 1:58

Сбогом казвам... & В навечерието..

1K 0 8

 Сбогом казвам...

 

 

 

Сбогом казвам и ето - 

връщам ти всичко, което
съм взела или си ми дал.
Забрави какво си обещал,
забрави и мен, и нас,
и себе си, ако трябва в този час.
Забрави, че те обичам,
забрави, защото аз не ще отричам,
забрави, остави и мене да забравя,
как бях готова всичко да направя.
Нека за теб не съществува вече
онова дребно и наивно човече,
което обича те, но е нищожно,
понеже знае - да го обичаш е невъзможно.

 

 

 

В навечерието...

 

 

 

В навечерието на новата година
искам да избягам, да замина
надалеч оттук, от теб, от мен,
от стария към новия ден,
да се отърва от всичко, което
с теб ме свързва, от сърцето,
биещо за теб, от живота,
водещ ме към теб, от нещата,
напомнящи за теб, желая
теб и твоя свят да забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...