24 jun 2014, 21:08

Сбогом любов

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Сбогом моя тъжна любов,

без начало и край... и обречена!

Преживяла и страх и сподавила зов,

все в молитви смирено изречена!

 

Моя тъжна любов, сън изсънуван -

как прегръщах те в нощи самотни,

как наричах те, колко бленувах

и те чаках на прага си кротко!

 

Не можах да те имам наяве -

тъй жадувана и болезнено чакана.

Ти подмина ме, просто така ме предаде...

Ще се срещнем ли с тебе? Може би... някога!

 

Руми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах и го оценявам!
  • Много силен и докосващ сърцето стих!
    Казват, че любов, която не разплаква очите
    не е истинска, но за съжаление, може би
    заради това, че човешката природа е несъвършена,
    всичко истинско в живота ни, сякаш е обречено
    на несбъдване...Прекрасен елегичен стих! ПОЗДРАВИ!
  • А дали ще дочакаме ...? Много ми хареса твоя стих, Руми! Поздрави!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...