rumiana (Румяна )
136

Jun 24, 2014, 9:08 PM

Сбогом любов

Poetry » Other

1.1K 0 3

Сбогом моя тъжна любов,

без начало и край... и обречена!

Преживяла и страх и сподавила зов,

все в молитви смирено изречена!

Моя тъжна любов, сън изсънуван -

как прегръщах те в нощи самотни,

как наричах те, колко бленувах

и те чаках на прага си кротко!

Не можах да те имам наяве -

тъй жадувана и болезнено чакана.

Ти подмина ме, просто така ме предаде...

Ще се срещнем ли с тебе? Може би... някога!

Руми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Харесах и го оценявам!

2014-12-02T15:43:33+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много силен и докосващ сърцето стих!
Казват, че любов, която не разплаква очите
не е истинска, но за съжаление, може би
заради това, че човешката природа е несъвършена,
всичко истинско в живота ни, сякаш е обречено
на несбъдване...Прекрасен елегичен стих! ПОЗДРАВИ!

2014-06-30T09:33:22+03:00
perov (Валдемар)

А дали ще дочакаме ...? Много ми хареса твоя стих, Руми! Поздрави!

2014-06-25T10:36:06+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0