24.06.2014 г., 21:08

Сбогом любов

1.1K 0 3

Сбогом моя тъжна любов,

без начало и край... и обречена!

Преживяла и страх и сподавила зов,

все в молитви смирено изречена!

 

Моя тъжна любов, сън изсънуван -

как прегръщах те в нощи самотни,

как наричах те, колко бленувах

и те чаках на прага си кротко!

 

Не можах да те имам наяве -

тъй жадувана и болезнено чакана.

Ти подмина ме, просто така ме предаде...

Ще се срещнем ли с тебе? Може би... някога!

 

Руми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах и го оценявам!
  • Много силен и докосващ сърцето стих!
    Казват, че любов, която не разплаква очите
    не е истинска, но за съжаление, може би
    заради това, че човешката природа е несъвършена,
    всичко истинско в живота ни, сякаш е обречено
    на несбъдване...Прекрасен елегичен стих! ПОЗДРАВИ!
  • А дали ще дочакаме ...? Много ми хареса твоя стих, Руми! Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...