Сбогом, моя любов
За твоето щастие ще го направя,
ще си отида от живота ти... безмълвна,
този път без да се лигавя,
без да се надявам на твойто "остани"... ще тръгна...
Ще се спогледам в огледалото
и вместо одобрение... сълзи,
ще забраня на отражението
неподчинение... а ти просто ме забрави...
Забрави, че и до днес се вричах, плачейки,
че те обичам,
защото аз забравих - мой не си,
от нея си обичан...
И ме боли... заклевам се, боли...
на собствените си стрели се нанизвам,
ти не очакваше, нали?
След всички опити да се отказвам...
Не вярвам на себе си дори...
влюбена съм и съм глупава,
а твоите хитри зелени очи
контролират ситуацията, очите на манипулатора.
Опитомена бях от липсата ти,
липса на взаимност, на споделяне,
обичах две вече празни очи,
с чиято страст преди и двамата изгаряхме...
Един пожар, избухнал не навреме
и с появата си обречен...
един пожар и за двама ни бреме,
и сякаш вечен...
Най-често с отрицанията ти се сблъсквах
или с болезненото ти мълчание
и на стените с часове подслушвах
неуморна и достойна за съжаление...
И чак на себе си се чудех,
това очакване наказание ли бе?
Или моето спасение?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надето Todos los derechos reservados
