на Л.
За тебе беше първото обичам,
за тебе беше първата истинска сълза.
Ти беше първа радост
и първа болка беше.
Аз в мечтите повярвах,
защо не повярва и ти?
Любовта ми бе голяма,
но размина се край твоите затворени очи.
Времето тече и всичко отминава,
и само споменът остава от отминалите дни.
Много време мина оттогава,
но в сърцето още чувството стои,
как с поглед бегъл те откривам
и сърцето радостно тупти.
Времето изтече
и с друга тръгваш си сега,
но аз не жаля,
винаги ще помня на нашата среща мига.
За тебе беше първото обичам
и последното пак за тебе звучи.
Сбогом, истинско обичам!
Сбогом, негови черни очи!
2001"Варна
© Роси Караиванова Todos los derechos reservados