tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
12 ago 2008, 13:13

Сбогом, самота 

  Poesía » De amor
1481 0 22

Той сложи край на самотните ми нощи,

на минутите, облечени във гола празнота.

Усмивката ми върна на лицето

и отново се почувствах най-обичана жена.

 

Щастлива съм. Сега. Макар че е далече.

Очите ми диамантено блестят – за него.

Душата пърха и не ще да знае вече

колко болка бе изплакало сърцето.

 

Той сложи край на самотните ми нощи,

на дните, почернели от вледеняваща тъга.

И топлим се от огъня на хилядите свещи,

запалени със пламъка на любовта.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??