Той сложи край на самотните ми нощи,
на минутите, облечени във гола празнота.
Усмивката ми върна на лицето
и отново се почувствах най-обичана жена.
Щастлива съм. Сега. Макар че е далече.
Очите ми диамантено блестят – за него.
Душата пърха и не ще да знае вече
колко болка бе изплакало сърцето.
Той сложи край на самотните ми нощи,
на дните, почернели от вледеняваща тъга.
И топлим се от огъня на хилядите свещи,
запалени със пламъка на любовта.
© Марина Стоянова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
