tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
Aug 12, 2008, 1:13 PM

Сбогом, самота 

  Poetry » Love
1661 0 22

Той сложи край на самотните ми нощи,

на минутите, облечени във гола празнота.

Усмивката ми върна на лицето

и отново се почувствах най-обичана жена.

 

Щастлива съм. Сега. Макар че е далече.

Очите ми диамантено блестят – за него.

Душата пърха и не ще да знае вече

колко болка бе изплакало сърцето.

 

Той сложи край на самотните ми нощи,

на дните, почернели от вледеняваща тъга.

И топлим се от огъня на хилядите свещи,

запалени със пламъка на любовта.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??