Сбогом, самота
Той сложи край на самотните ми нощи,
на минутите, облечени във гола празнота.
Усмивката ми върна на лицето
и отново се почувствах най-обичана жена.
Щастлива съм. Сега. Макар че е далече.
Очите ми диамантено блестят – за него.
Душата пърха и не ще да знае вече
колко болка бе изплакало сърцето.
Той сложи край на самотните ми нощи,
на дните, почернели от вледеняваща тъга.
И топлим се от огъня на хилядите свещи,
запалени със пламъка на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
