tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1141
12.08.2008 г., 13:13 ч.

Сбогом, самота 

  Поезия » Любовна
1471 0 22

Той сложи край на самотните ми нощи,

на минутите, облечени във гола празнота.

Усмивката ми върна на лицето

и отново се почувствах най-обичана жена.

 

Щастлива съм. Сега. Макар че е далече.

Очите ми диамантено блестят – за него.

Душата пърха и не ще да знае вече

колко болка бе изплакало сърцето.

 

Той сложи край на самотните ми нощи,

на дните, почернели от вледеняваща тъга.

И топлим се от огъня на хилядите свещи,

запалени със пламъка на любовта.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??