15 jul 2008, 14:28

Сбогувахме се с теб, Маестро!

  Poesía » Civil
878 0 29

                                                              В памет на Вили Казасян

 

Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа.


Светът сега е сякаш че пустиня.
Но ти блестиш в едно с звездите,
а твоят чар ги кара да трептят -
с усмивката огряваш висините...


Заставал бе дори и над нещата,
говорил бе с най-точните слова.
Маестро, МНОГО са успелите, които
след урока ти са покорили цял света!


Но шоуто все тъй ще продължава,
макар че палката осиротя без теб.
Усмивката ти само ще ни топли
и спомените, запечатани в портрет.


Ти бе талант, ти бе и благородник.
Сега изпразнени от липсата сме ние.
Но като теб живота ще обичаме,
тъй както той обичаше те, Вили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...