15 jul 2008, 14:28

Сбогувахме се с теб, Маестро!

  Poesía » Civil
879 0 29

                                                              В памет на Вили Казасян

 

Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа.


Светът сега е сякаш че пустиня.
Но ти блестиш в едно с звездите,
а твоят чар ги кара да трептят -
с усмивката огряваш висините...


Заставал бе дори и над нещата,
говорил бе с най-точните слова.
Маестро, МНОГО са успелите, които
след урока ти са покорили цял света!


Но шоуто все тъй ще продължава,
макар че палката осиротя без теб.
Усмивката ти само ще ни топли
и спомените, запечатани в портрет.


Ти бе талант, ти бе и благородник.
Сега изпразнени от липсата сме ние.
Но като теб живота ще обичаме,
тъй както той обичаше те, Вили!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...