В памет на Вили Казасян
Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа.
Светът сега е сякаш че пустиня.
Но ти блестиш в едно с звездите,
а твоят чар ги кара да трептят -
с усмивката огряваш висините...
Заставал бе дори и над нещата,
говорил бе с най-точните слова.
Маестро, МНОГО са успелите, които ...