Jul 15, 2008, 2:28 PM

Сбогувахме се с теб, Маестро!

  Poetry » Civic
880 0 29

                                                              В памет на Вили Казасян

 

Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа.


Светът сега е сякаш че пустиня.
Но ти блестиш в едно с звездите,
а твоят чар ги кара да трептят -
с усмивката огряваш висините...


Заставал бе дори и над нещата,
говорил бе с най-точните слова.
Маестро, МНОГО са успелите, които
след урока ти са покорили цял света!


Но шоуто все тъй ще продължава,
макар че палката осиротя без теб.
Усмивката ти само ще ни топли
и спомените, запечатани в портрет.


Ти бе талант, ти бе и благородник.
Сега изпразнени от липсата сме ние.
Но като теб живота ще обичаме,
тъй както той обичаше те, Вили!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....