19 jun 2011, 22:06

Сбогуване

763 0 7

Догонвам те...

във мислите си само,

защото изоставам в твоя бяг,

далече е от мене твойто рамо,

а чувствата затрупа сняг...

Достигам те...

във спомените мили,

еднички те са вече между нас,

за друго просто нямам сили,

отдавна е предречен този час...

Докосвам те...

в мечтите си красиви,

не си мираж, ти беше мой...

и знаеш, бяхме с теб щастливи,

но всеки ще поеме пътя свой

Целувам те...

и нека, да е за последно –

догоних те, за да го сторя пак,

прощално, ала много жадно,

в безсилие снижена чак...

Обичам те...

но туй не значи нищо...

Във мене ще остане част от теб

и аз във тебе ще остана също –

романът ни, със недочетен ред.

Сбогувам се...

със нашто сляпо утре...

Със нашто недоносено дете,

пожарът ще остане вътре...

докато любовта ни не умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...