Сбогуване
Догонвам те...
във мислите си само,
защото изоставам в твоя бяг,
далече е от мене твойто рамо,
а чувствата затрупа сняг...
Достигам те...
във спомените мили,
еднички те са вече между нас,
за друго просто нямам сили,
отдавна е предречен този час...
Докосвам те...
в мечтите си красиви,
не си мираж, ти беше мой...
и знаеш, бяхме с теб щастливи,
но всеки ще поеме пътя свой
Целувам те...
и нека, да е за последно –
догоних те, за да го сторя пак,
прощално, ала много жадно,
в безсилие снижена чак...
Обичам те...
но туй не значи нищо...
Във мене ще остане част от теб
и аз във тебе ще остана също –
романът ни, със недочетен ред.
Сбогувам се...
със нашто сляпо утре...
Със нашто недоносено дете,
пожарът ще остане вътре...
докато любовта ни не умре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
!
