26 abr 2020, 8:03

Сбогуване

1.8K 2 0

Преплитат се спомени,
Зелени стени.
Смъртта е тъй бързаща!
И на сред хаоса - Ти!

 

Като в мъгла.
Като сред студ, ала от ада...
Се свивам, като вълк самотен.
И да крещя,
нима ще има някаква пощада?
Да имам сили -
Всеки ми напомня!

 

Но аз съм само мъничка жена,
Изгубена душа.
И майка...
И плачеща..
Сама, накрай света!

 

А ти!
Така ми липсваш...
Защо на теб,това се случи?
Не те виня!
Но ехото от моя животински вик,
В бездънна пропаст, сякаш се пропука...

 

Отиваш си!
От мене.
И от всичко!
Ах,обич моя!
Обич,обич моя!!!

 

В сърцето и душата си,
Ще пазя!
И споменът и твойта воля!!!

 

Ех...
Отлети!
Сега си пак свободен!
Преплитат си крилете
гълъби
във своя утринен възход...

 

Обичам те!
И няма сбогом!
До скоро!
Обич моя!
Лека нощ!

 

                        На Мария

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...