Ще те открия ледена и сгушена –
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна,
защото си прегърбена от чакане,
ще ми спестиш дежурните въпроси,
признанието, че си плакала.
Ще ми дадеш от хляба си – домашния,
замесен със солта в сълзите ти,
водица от студено кладенче,
че ми присяда залъка от скитане. ...