Сбогуване
Ще те открия ледена и сгушена –
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна,
защото си прегърбена от чакане,
ще ми спестиш дежурните въпроси,
признанието, че си плакала.
Ще ми дадеш от хляба си – домашния,
замесен със солта в сълзите ти,
водица от студено кладенче,
че ми присяда залъка от скитане.
Ще помълчиш като преди раздяла,
в очите даже няма да ме гледаш.
Вината ми във тях е няма,
но ти си знаеш, че съм грешница.
На портата, когато тръгна,
не ме изпращай пак със хляба –
от сълзите ми стана тежко...
Сбогувам се и се разпадам.
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна,
защото си прегърбена от чакане,
ще ми спестиш дежурните въпроси,
признанието, че си плакала.
Ще ми дадеш от хляба си – домашния,
замесен със солта в сълзите ти,
водица от студено кладенче,
че ми присяда залъка от скитане.
Ще помълчиш като преди раздяла,
в очите даже няма да ме гледаш.
Вината ми във тях е няма,
но ти си знаеш, че съм грешница.
На портата, когато тръгна,
не ме изпращай пак със хляба –
от сълзите ми стана тежко...
Сбогувам се и се разпадам.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
