21 ene 2008, 20:46

Сбогуване

829 0 9

     Сбогуване

 

Сбогом, моя късна любов.

Сбогом, моя мечта.

Колко дълго те чаках да дойдеш?

Колко дълго мечтах?

И ето, ти застана на пътя ми,

аз те докоснах, целунах устните ти.

Един миг на вълшебство

събуди у мене живота.

Мираж, който изчезна.

Остана ми болката само -

дълбока и силна.

Сълзите безмълвно се стичат.

Сбогом, моя любов.

Сбогом, моя мечта...

 

Написано 23.12.1999г.

Снежана Кръстанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Кръстанова-Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Раздялата също може да бъде красива, защото оставя усещане за чистота, макар и с тъга от несбъднатото! Поздрав от мен, Снежана!
  • Адски емоционално! Личи си и без да казваш, че си го преживяла. Успя да предадеш толкова силна емоция!...
  • Тъжен стих...като всяко сбогуване с Любовта!
  • невероятно...докосна ме!поздрави за прекрасния и тъжен стих,който така ме развълнува...
  • Благодаря на маги,Николета,Емилия и Кети за хубавите думи.Всичко което съм написала е преживяно и е докоснало дълбоко сърцето ми.
    С обич Снежана

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...