Jan 21, 2008, 8:46 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
827 0 9

     Сбогуване

 

Сбогом, моя късна любов.

Сбогом, моя мечта.

Колко дълго те чаках да дойдеш?

Колко дълго мечтах?

И ето, ти застана на пътя ми,

аз те докоснах, целунах устните ти.

Един миг на вълшебство

събуди у мене живота.

Мираж, който изчезна.

Остана ми болката само -

дълбока и силна.

Сълзите безмълвно се стичат.

Сбогом, моя любов.

Сбогом, моя мечта...

 

Написано 23.12.1999г.

Снежана Кръстанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Раздялата също може да бъде красива, защото оставя усещане за чистота, макар и с тъга от несбъднатото! Поздрав от мен, Снежана!
  • Адски емоционално! Личи си и без да казваш, че си го преживяла. Успя да предадеш толкова силна емоция!...
  • Тъжен стих...като всяко сбогуване с Любовта!
  • невероятно...докосна ме!поздрави за прекрасния и тъжен стих,който така ме развълнува...
  • Благодаря на маги,Николета,Емилия и Кети за хубавите думи.Всичко което съм написала е преживяно и е докоснало дълбоко сърцето ми.
    С обич Снежана

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...