20 oct 2007, 12:08

Сбогуване... прозаично

  Poesía
858 0 8
Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко... 
плаче.
Не за теб.  
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб. 
С неприписания му имот.
А над чергите се сипе лепкав восък.
През прозорците нахлува зимен хлад.
Те не виждат как край тях пристъпва боса,
изморена и изтръпнала...
Смъртта.
Наредени във противен ред, безмислен -
карамфилите миришат на пръстта,
която после без вина ще те погълне,
за да те върне там, отдето си дошла...
Под напуканите пръсти, над  елека -
си стиснала банкнота... Обичай.
С двеста грама, Бабо, си по-лека!
Тялото олеква, Бабо,
без душа!
Всеки взема от подноса. Дъвче.
А комшийката следи за всички правила.
С бяла кърпа бузите ти бърше...
Дъщеря ти.
Мъртвата ти дъщеря.
А навън - таман е почнал листопада.
Хладен дъжд пилее жълтите листа.
На стълбите, до китките ти, Бабо, сядам.
С празния поднос.
И с празната... душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кате, Кате...
    !!!
  • Наредени във противен ред, безмислен -
    карамфилите миришат на пръстта,
    която после без вина ще те погълне,
    за да те върне там, отдето си дошла...

    !!!
  • Без думи съм!!!
  • Уви, отиват си нашите близки, по пътя, по който всички вървим. Но нали /дано/ душите остават и ни пазят до края на земните дни!
  • Просто се свих във себе си ,
    преживяла всичко това с душата си,
    много тъжно, много истинско.С обич.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...