20 окт. 2007 г., 12:08

Сбогуване... прозаично

857 0 8
Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко... 
плаче.
Не за теб.  
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб. 
С неприписания му имот.
А над чергите се сипе лепкав восък.
През прозорците нахлува зимен хлад.
Те не виждат как край тях пристъпва боса,
изморена и изтръпнала...
Смъртта.
Наредени във противен ред, безмислен -
карамфилите миришат на пръстта,
която после без вина ще те погълне,
за да те върне там, отдето си дошла...
Под напуканите пръсти, над  елека -
си стиснала банкнота... Обичай.
С двеста грама, Бабо, си по-лека!
Тялото олеква, Бабо,
без душа!
Всеки взема от подноса. Дъвче.
А комшийката следи за всички правила.
С бяла кърпа бузите ти бърше...
Дъщеря ти.
Мъртвата ти дъщеря.
А навън - таман е почнал листопада.
Хладен дъжд пилее жълтите листа.
На стълбите, до китките ти, Бабо, сядам.
С празния поднос.
И с празната... душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кате, Кате...
    !!!
  • Наредени във противен ред, безмислен -
    карамфилите миришат на пръстта,
    която после без вина ще те погълне,
    за да те върне там, отдето си дошла...

    !!!
  • Без думи съм!!!
  • Уви, отиват си нашите близки, по пътя, по който всички вървим. Но нали /дано/ душите остават и ни пазят до края на земните дни!
  • Просто се свих във себе си ,
    преживяла всичко това с душата си,
    много тъжно, много истинско.С обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...