20.10.2007 г., 12:08

Сбогуване... прозаично

851 0 8
Внучката ти реже зеле.
За салата.
Другата ти внучка носи житото в поднос.
Третата до тебе тихо, горко... 
плаче.
Не за теб.  
За нероденото свое дете.
А снахата мълчаливо среща гости.
Дъщеря ти вие над студения ковчег.
Там, навел глава, сбогува се сина ти.
Не с теб. 
С неприписания му имот.
А над чергите се сипе лепкав восък.
През прозорците нахлува зимен хлад.
Те не виждат как край тях пристъпва боса,
изморена и изтръпнала...
Смъртта.
Наредени във противен ред, безмислен -
карамфилите миришат на пръстта,
която после без вина ще те погълне,
за да те върне там, отдето си дошла...
Под напуканите пръсти, над  елека -
си стиснала банкнота... Обичай.
С двеста грама, Бабо, си по-лека!
Тялото олеква, Бабо,
без душа!
Всеки взема от подноса. Дъвче.
А комшийката следи за всички правила.
С бяла кърпа бузите ти бърше...
Дъщеря ти.
Мъртвата ти дъщеря.
А навън - таман е почнал листопада.
Хладен дъжд пилее жълтите листа.
На стълбите, до китките ти, Бабо, сядам.
С празния поднос.
И с празната... душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кате, Кате...
    !!!
  • Наредени във противен ред, безмислен -
    карамфилите миришат на пръстта,
    която после без вина ще те погълне,
    за да те върне там, отдето си дошла...

    !!!
  • Без думи съм!!!
  • Уви, отиват си нашите близки, по пътя, по който всички вървим. Но нали /дано/ душите остават и ни пазят до края на земните дни!
  • Просто се свих във себе си ,
    преживяла всичко това с душата си,
    много тъжно, много истинско.С обич.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...