5 nov 2023, 6:59

Сбогуване с морето

  Poesía » Otra
601 2 2

Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти 
и не на плажа, море
и не от крайбрежната кръчма
аз цяла вечност бях с теб
разделен от онези
които обичах
и предаден от тези
в които аз вярвах
Днес аз си тръгвам от теб
стар, побелял, непотребен
но знам че сега някъде
някой идва при теб
със мечти и надежди
вечно мое море
съвсем безразлично
към всяка съдба

приеми го.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...