Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти
и не на плажа, море
и не от крайбрежната кръчма
аз цяла вечност бях с теб
разделен от онези
които обичах
и предаден от тези
в които аз вярвах
Днес аз си тръгвам от теб
стар, побелял, непотребен
но знам че сега някъде
някой идва при теб
със мечти и надежди
вечно мое море
съвсем безразлично
към всяка съдба
приеми го.
© Ник All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
