Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти
и не на плажа, море
и не от крайбрежната кръчма
аз цяла вечност бях с теб
разделен от онези
които обичах
и предаден от тези
в които аз вярвах
Днес аз си тръгвам от теб
стар, побелял, непотребен
но знам че сега някъде
някой идва при теб
със мечти и надежди
вечно мое море
съвсем безразлично
към всяка съдба
приеми го.
© Ник All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
